Отвсякъде ни заливат реклами на витамини и хранителни добавки, от които имат нужда и малки и големи. Действително много често тялото ни е в дефицит на витамини, минерали и микроелементи, дори да сме на сравнително балансиран хранителен режим, защото качеството на храната не винаги е добро и това,което е в магазините трудно задоволява нуждите на тялото ни.За съжаление на много места почвата е с беден минерален състав, а и използването на все по-агресивни препарати в земеделието не само,че влошава състоянието на почвата, но прави храната ни с високо съдържание на токсични вещества,които се натрупват в организма и които, за да бъдат " изведени" от там отново са нужни определени полезни вещества. Но, приемането на витамини, не бива да бъде не съобразено със здравословното ни състояние, възрастта и хранителният режим, а най-добре след направа на нужните изследвания за стойностите на съответните витамини или микроелементи.
За да има действителна полза от дадена хранителна добавка е нужно да знаем дали имаме дефицит и да изберем правилната форма, количество и комбинация.
С появата на децата ми и след като се сблъскахме с някои здравосоловни проблеми, разбрахме,че сме носители на мутации в COMT и VDR гените, както и MTHFR, което означава , че имаме риск от дефицити на витамини от групата Б и витамин Д, а това,че сме и с таласемия означава,че тялото ни се нуждае от допълнителен прием на фолиева киселина и съществува риск при прием на добавки с желязо. Дори детски витамини, с добавка желязо, предизвикаха сериозно покачване на серумното желязо при дъщеря ми и станаха причина за много притеснения и въпроси, докато се разбере,че сме носотели на бета таласемия минор. Поради MTHFR мутацията фолиевата киселина,която ни е нужна задължително трябва да бъде в метилирана форма. Споделям тези неща, за да подчертая колко важно е приемът на добавки да бъде съобразен с особеностите на нашият организъм и текущо здравословно състояние.
Нека обърнем малко внимание на така наречените мастно-разтворими витамини - витамин А, Д, Е и К. Тези витамини тялото ни съхранява в мастни депа, могат да се натрупват в организма и безразборният им прием може да доведе до предозиране и неприятни, дори опасни странични ефекти. Спомням си как детенцето на една позната беше придобило кафеникаво-оранжев цвят на кожата, което изплаши всички и го подложиха на редица изследвания. Разбира се накрая се разбра,че девойката много обича сокчета "Теди" и очевидно е прекалила с количеството. Сокът от моркови е много полезен, но с високо съдържание на растителният погмент бета каротин, от който тялото ни произвежда витамин А.Препоръчителната дневна доза витамин А за възрастен човек е около 3300 МЕ или 900 -1000мкг, а за деца 1800 МЕ или около 400-500 мкг ретинол. За да преобразувате мерната еденица МЕ (IU) в милиграми е необходимо да знаете,че една мерна еденица е биологичният еквивалент на 0,3 мкг ретинол и 0,6 мкг бета-каротин. ( МЕ се основава на биологичната активност на веществото). Предозирането с витамин А може да доведе до замъглено зрение и главоболие, стомашно-чревни оплаквания, обриви, косопад, неврологични нарушения а при бременни жени до вродени дефекти при бебето.
Витамин Д е хормон и мастноразтворим витамин със сложен и многоетапен метаболизъм в организма.Въпреки,че повечето хора страдат от дефицит или имат не оптимални стойности на витамина в кръвта, препоръчително е преди започване на прием да се проследи каква е стойността му, най-малкото и за да може да се определи оптималната дозировка в случай на по-сериозен дефицит. Препоръчителните дневни дози витамин Д за възрастен човек са 600-800 МЕ(IU), а за деца 400-500 МЕ(IU). Една мерна еденица отговаря на биологичен еквивалент от 0,025 мкг холе- или ергокалциферол. Витамин Д помага на тялото да абсорбира калция, но не контролира къде в тялото да отиде калция, затова е много важно витамин Д да се приема заедно с витамин К2 , защото двата витамина работят синергично и без нужното количество на витамин К2 калцият може да бъде натрупан на места, където ще създаде проблеми като стените на кръвоносните съдове, а не където му е мястото - в костите и зъбите.
Витамин К1 (филоквинон), наречен така заради критичната си роля по отношение на кръвосъсирването, се съдържа в зеленолистните зеленчуци и недостигът му е сравнително рядко срещан.Витамин К2 (менахинон) от друга страна, доста по-трудно може да бъде получен от диетата, поради което голяма част от населението има недостиг на витамин К2.
Човешкото тяло има способността да конвертира K1 в K2, но скоростта на преобразуване е неефективна. Това бавно преобразуване ни лишава значително от така необходимия К2.Богат източник на витамин К2 са ферментиралите и животинските продукти, а когато го приемаме под формата на добавки е добре да е под формата на МК-7, излолиран от натто( ферментирал соев продукт) и с много по-голяма бионаличност от синтетичният МК-4.
Когато става въпрос за витамин Д, не бива да забравяме и за връзката му с минерала магнезий, който регулира и повишава нивата на витамин Д. Редица проучвания показват връзката между ниските нива на магнезий и дефицита на витамин Д, като се смята,че дефицитът на магнезий възпрепятства пътя на синтеза на витамин Д и неговият метаболизъм, въпреки че все още няма ясно обяснение определящо този механизъм.
Тялото ни складира витамин Д в черният дроб и мастната тъкан, така че не бива да прекаляваме с безразборният му прием.Предозирането може да доведе до запек, обърканост,отпадналост,сърдечна аритмия, но най-застрашени са бъбреците, в които се натрупва калций, образуват се бъбречни камъни.
Витамин Е( токоферол) е мастноразтворим витамин и е един от най-мощните антиоксиданти,защитаващи тялото ни от вредните ултравиолетови лъчи.Изключително важна роля има за синтезирането на половите хормони( много важен е за репродуктивното здраве и при двата пола), забавя процесите на стареене на клетките, защитава сърцето и кръвоносната система от увреждане, подхранва кожата и косата.Витамин Е се среща в осем химични форми, но най-добре усвоим е алфа-токоферолът. Препоръчителната дневна доза витамин Е е около 15 мг за възрастни хора и около 6-10 мг за деца. Една мерна еденица (IU) витамин Е има биологичен еквивалент на 2/3 mg d-α-токоферол или 1 mg ацетат на dl-α-токоферол. Ядките,семената и някои пресни зеленчуци са богат източник на витамин Е и при добре балансирана диета, рядко би имало нужда от прием на добавки.Дефицит на витамин Е може да се наблюдава предимно при пациенти с хронична малабсорбция на мастноразтворимите витамини, болест на Крон, заболявания на черния дроб, жлъчния мехур или панкреаса.
Надвишаването на препоръчителните дневни количества може да доведе до повишаване на кръвното налягане и намаляване потребностите от инсулин при хора с диабет. Витамин Е може да причини алергични реакции и не е препоръчително да се приема от хора с чернодробна цироза, бъбречна недостатъчност, холецистит, хипертиреоза, а високите дози по време на бременност може да доведат до отклонения в развитието на плода.
Употребата на мастноразтворими витамини трябва да бъде с повишено внимание при едновременен прием някои лекарствени средства , поради повишен риск от кървене и токсични прояви - антикоагуланти,тромбоцитни антиагреганти, станини( средства за понижаване на холестерол) и др.
В следващата статия ще продължим с информация за някои важни водноразтворими витамини.
Използвани източници:
Функционална биохимия на човека, Б. Попов
Nutritional and diet - lectures, Centre of excellence.
Internet sources : www.patient.bg
Да поговорим за витамините... (първа част)
13.02.2022